Андрю Джонсън
(1808-1875)
Андрю Джонсън (Andrew Johnson) е един от най-известните демократи, който подкрепя военната политика на Линкълн. Той е седемнадесетият президент на Съединените щати. Поема президентството след убийството на Линкълн. Неговият мандат обхваща периода на възстановяването след четиригодишната Американска гражданска война.
Роден е на 29 декември 1808 година в Роли, Северна Каролина. Баща му, Джейкъб Джонсън, е починал, когато Андрю е бил тригодишен. Майка му, Мария Макдонуг, се омъжва повторно. Момчето израства в бедност и тъй като не разполага с възможности да получи образование, никога не посещава училище.
Андрю започва да работи като чирак при един шивач в родния си град. Когато навършва 16 години, отива в Грийнвил, Тенеси, и открива шивашко ателие. Две години по-късно се жени за Елиза Маккардъл, дъщеря на местен обущар, която го научава да чете и да пише и го запознава с основите на математиката. Раждат им се пет деца – Марта, Чарлз, Мария, Робърт и Андрю-младши.
Андрю Джонсън взема участие в дебатите на местната академия. С влизането си в политиката става водещ говорител, защитник на обикновените граждани и бедните фермери и противник на аристокрацията. Обявява се против богатите представители на политическия елит, които контролират властта. Става член на градския съвет на Грийнвил (1828-1830). През 1833 година е избран за кмет. Две години след това влиза в Камарата на представителите, а през 1841 става член на Сената. Същата година е избран за конгресмен в Камарата (1843-1853).
През 1862 Линкълн го назначава за губернатор на Тенеси с ранг на бригаден генерал, какъвто остава до 1857, когато е избран в Сената. Пет години по-късно подава оставка, след което републиканците го избират за вицепрезидент на Съюза. Встъпва в длъжност на 4 март 1865. Но в момента на полагане на клетва е бил пиян и произнася абсурдна реч, превъзнасяйки “народния” си произход и изказвайки се негативно за автокрацията на Русия, което според него се явявало антитеза на американската демокрация. След смъртта на Линкълн Джонсън става президент на Съединените щати (15 април 1865). В заговора за убийството на Линкълн било планирано и неговото убийство, както и на държавния секретар Уилям Сиуърд, но последният е бил само леко ранен. По време на своя мандат Джонсън продължава реконструкцията.
В периода на образуването на Конфедерацията Андрю Джонсън е единственият южен сенатор, който остава на своя пост и настоява за неприкосновеността на съюза. Но Конгресът и Джонсън имат много спорни точки относно процедурата, по която отделените южни щати ще бъдат приети отново в Съюза. Той влиза в конфликт с републиканците поради наложеното вето върху законите за гражданските права. Конгресмените в Камарата назначават временни военни правителства. През февруари 1868 Джонсън обявява уволнението на министъра на войната Стентън, но според Сената без основателни причини, поради което го връщат на неговия пост. Тогава президентът назначава генерал Томас като временен министър на отбраната и прави втори опит да уволни Стентън, но без успех. Това става основание през 1868 година Камарата на представителите да предложи отстраняването му от длъжност (импийчмънт) и да повдигне съдебно производство срещу него поради умишлено нарушване на Закона за структурата на кабинета. Този е първият в историята случай за импийчмънт на президент (следващият е от 19 декември 1998 година и е свързан с Бил Клинтън). В Сената обаче не се събира необходимото мнозинство от две трети и благодарение само на един глас повече Андрю Джонсън е обявен за невинен.
По време на президентството на Андрю Джонсън Съединените щати купуват от Руската империя Аляска (1867), но на времето придобиването й е подценено. Един от последните значими актове на седемнадесетият президент е предоставянето на безусловна амнистия на 25 декември 1868. През 1875 се връща в Сената. Той е единственият бивш президент, който работи в Сената. Умира няколко месеца по-късно, на 31 юли. Погребан е с американското знаме и копие на Конституцията, каквото е било неговото желание преди смъртта му.
